продължение

След кратък оглед се оказа, че все пак ще има нужда от някакакво зашиване, било съвсем незначително, но все пак по-добре било да се направи.
- Досега други щяха да вият от болка. Вие сте направена от твърдия материал - рече Сара в края на прегледа. Даа, такава си е тя, Емеше, от твърдия материал.

За шева Сара си повика надзорник - нейна колежка, която била "по-опитна" в тези неща. "Ние сега тук ще си приказваме помежду си - просто не ни обръщайте внимание," рече тя с усмивка, и потъна зад завивката, с която бяха покрити краката на Емеше. Докато тя извършваше манипулацията, колежката й зорко бдеше и даваше напътствия. Звучаха като добър екип. А Емеше този път беше под упойка, така че цялото й внимание бе върху Петър.

Характерно за медицинската система на Англия е, че много малка част от ражданията се извършват в присъствието на лекар. Всъщност само случаите с усложнения. За всички останали грижа имат само акушерките - както си е било от време оно. А все по-популарна - и очевидно насърчавана - е практиката жените да раждат у дома си, в присъствието на акушерка. Като източноевропейци на нас с Емеше идеята за раждане в къщи ни се видя шокираща. Но не си бяхме дали сметка, че болничната система е толкова къснооприемна - ако мога да използвам тази дума. Защото веднъж приета, Емеше се чувстваше много комфортно, грижите бяха на ниво. По едно време следобеда една млада санитарка внесе поднос с чай и препечени филийки за двама ни.

Но усещането, че ни насърчават да си тръгнем час по-скоро остана. И Сара, и колежката й, в различни моменти споменаха невинно, че всичко с Емеше изглежда наред, така че сигурно щяла да предпочете да се прибере у дома още същата вечер. Да, предпочете. Към 19.30 вечерта се прибрахме у дома, където Иван и Майа се срещнаха с брат си. Чувствахме се уморени, но много щастливи.