Майа и Иван бяха добре подготвени за идването на Петър. Мога спокойно да кажа дори, че го очакваха с нетърпение. Но от опита при раждането на Иван преди три години знаехме, че въпреки голямата привързаност към малкото братче, може винаги да очакваме симтоми на ревност. В този случай голямата въпросителна беше Иван. Как ще възприеме по-малкото дете? Ще му се радва ли и ще се почувства изоставен?

Още когато внесох Петър през вратата миналия петък Иван и Майа го посрещнаха с възторг и трогателно въодушевление. Умилението и радостта от присъствието му са доминиращи в отношението им към него оттогава.

Но безспорно най-влюбена в бебето е Майа. Месеци преди раждането му тя интензивно играеше ролеви игри свързани с майчинството, в центъра на които беше нейното "бебе" Обама /за нея ще разкажа отделно/. Истинското бебе Петър веднага зае първо място в предпочитанията й. Оттогава тя постоянно се стреми да бъде близо до него, да го милва и прегръща. Още в първия му ден Майа си предложи услугите да помага при приспиването и успокояването на плачещия Петър. За целта тя го полага върху малка възглавничка в скута си, говори му и му пее, често по десет минути и повече. Случва се и да заспят заедно в тази поза - както на снимката.

Случаят с Иван е различен. Той също демонстрира любвеобилно отношение към Петър, прегръща го и често го целува. Но все по осезаемо през първата седмица Иван демонстрира желание също да бъде "бебето" в къщата. Каза ми го в прав текст още на втория ден на Петър.

Оттогава често подражава на Петър и се опитва да се държи като него. Днес, например, плакаха пет минути заедно в колата, като Иван очевидно следваше примера на по-малкия си брат. И докато в този случай не видяхме умисъл, а по-скоро нещо като групов инстинкт за рев, какъвто и Майа беше демонстрирала навремето, следобяда се натъкнах на класическа проява на ревност. Лежах на спалнята с трите деца, като Иван се беше наместил между мен и Петър. Всеки път, когато се опитвах да преместя ръцете си върху бебето Иван започваше да мрънка. На няколко пъти хвана ръката ми и я премести обратно върху себе си. Каза ми "Гушни ме, Павел!" Аз разбира се направих всичко възможно да го зарадвам, поне докато Петър не ревна с все сила.